Как бавно нижат се минутите,

в летаргия изпаднали сега,

стрелки застинали са, време спряло,

не мръдва нищо в живота ми сега.

Сама съм…

единствено тъгата днес ми е другар

и някак си опитва да ми каже,

че има власт и по-силна е от мен,

щурмува ме и бавно иска да обхване

живота ми – замрял край мен.

Не искам аз да пусна в мен тъгата,

опитвам се да мисля все за теб,

с надежда да забързам времето,

когато ти не си до мен.

Очаквам те - броя минутите,

затръшвам всичките врати

пред ироничната усмивка на тъгата,

пропъждайки я надалеч от мен.

Очаквам те…

И зная, че пътуваш вече ти към мен.

Очаквам те…

С любов ще те посрещна,

защото тъй желана част от мен си ти.

Очаквам те…

От самотата тъй боли.

Очаквам те…