ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
11 feb 2015, 21:11

Очакване 

  Poesía » De amor
734 0 9

Сълзите ти са станали кокичета…
вървя по стъпките ти и ги виждам.
а думите ти – пеещи момичета,
пързалят се по тишина ранима…


Луната пуши заскрежени мигове.
Безсънието е все пак вечеря…
Крещя на ум, че виното е призрак -
отново си във моята постеля.

 

Подписахме без устните вината си.
Снежинките са птици на разсъмване.
Ледът е самота от тъжен вятър.
Замръзне ли любов – как да се върне...

 

Душата ми – висулка от безпътие,
топи по капка гърлото на спомена…
Ще те мечтая като пролет първа
във пъпки на очакване бездомно.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз съм много малък и много нов. Като дете в детската градина сред Вас Големите. Занимавам се с бизнес и всичко тук ми е някак си много познато. Затова се оттеглям. Иначе ще трябва да навляза в свои води където няма закони и прошки. Затова се извинявам и се оттеглям. Достатъчно ми е 12 часа да се доказвам. Тук съм да релаксирам. Желая успех и на двама Ви.
  • Станиславе, червеите не са това, което са... ще мине време и много неща ще ти станат ясни. Засега си разбрал едно, че има червеи... те просто си пълзят, приятел... Ако искаш ми пиши двойки... не ми пука. Човек е толкова голям, колкото може да бъде. Мисанщината е една химера и рано или късно всичко ще си дойде на мястото.
  • Извинявам се, за коментара си и се оттеглям. Всъщност исках само да кажа, че когато срещна червей аз го подминавам или стъпквам. Какво биха си помислили хората, ако видят един Човек с часове да крещи посредата на тротоара, на някакъв червей, че е недорзвит и гнусен. Две неща- или е прав или е луд. Оттеглям се и никога повече няма да пиша коментари. За първи път ми е
    .
  • Анита, Герди, вие сте живите гласове на реалността. Винаги във всяко стадо има освен мърша и водачи - хора, които не биха се продали за дребни думи. поклон пред Вас и кръст пред останалите - гъзолизци.
  • Станислав, а репликите на Мисана към Михаил какво са?
    Не може един човек, които говори за извисяване на духа над самата вечност да се държи по този начин. Това извисяване ли е? Или пък до скоро да обяснява едва ли не всяка своя дума какво означава, а в следващия момент да говори, че поезията не трябва да се обяснява, а да въздейства... Това, един път така, другият път иначе, според зависи, какво е?
    Нямам нужда от отговор даже, отговорила съм си отдавна какво е.

    Извинявай, Цветан за репликата в полето ти. Взе правилното решение, няма смисъл да си губиш думите.
  • Докосващо!! Красив стих!!
  • Дадох шестица, но няма да дам коментар в протест срещу последните нападки върху Младен и коментиралите го, че били клакьори. Един от тези клакьри съм и аз. Моля, ако има мислещи като мен, да ме подкрепят.
  • "Снежинките са птици на разсъмване"
    Красиво казано!
  • "Подписахме без устните вината си.
    Снежинките са птици на разсъмване.
    Ледът е самота от тъжен вятър.
    Замръзне ли любов – как да се върне..."

    Красива и студена самота
    затворена в решетка от кристали.
    Дали от топлината любовта
    отново ще е същата? Едва ли...

    Прекрасни думи си изваял Мишо.С възхищение аплодирам!
Propuestas
: ??:??