11 feb 2015, 21:11

Очакване

907 0 9

Сълзите ти са станали кокичета…
вървя по стъпките ти и ги виждам.
а думите ти – пеещи момичета,
пързалят се по тишина ранима…


Луната пуши заскрежени мигове.
Безсънието е все пак вечеря…
Крещя на ум, че виното е призрак -
отново си във моята постеля.

 

Подписахме без устните вината си.
Снежинките са птици на разсъмване.
Ледът е самота от тъжен вятър.
Замръзне ли любов – как да се върне...

 

Душата ми – висулка от безпътие,
топи по капка гърлото на спомена…
Ще те мечтая като пролет първа
във пъпки на очакване бездомно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз съм много малък и много нов. Като дете в детската градина сред Вас Големите. Занимавам се с бизнес и всичко тук ми е някак си много познато. Затова се оттеглям. Иначе ще трябва да навляза в свои води където няма закони и прошки. Затова се извинявам и се оттеглям. Достатъчно ми е 12 часа да се доказвам. Тук съм да релаксирам. Желая успех и на двама Ви.
  • Станиславе, червеите не са това, което са... ще мине време и много неща ще ти станат ясни. Засега си разбрал едно, че има червеи... те просто си пълзят, приятел... Ако искаш ми пиши двойки... не ми пука. Човек е толкова голям, колкото може да бъде. Мисанщината е една химера и рано или късно всичко ще си дойде на мястото.
  • Извинявам се, за коментара си и се оттеглям. Всъщност исках само да кажа, че когато срещна червей аз го подминавам или стъпквам. Какво биха си помислили хората, ако видят един Човек с часове да крещи посредата на тротоара, на някакъв червей, че е недорзвит и гнусен. Две неща- или е прав или е луд. Оттеглям се и никога повече няма да пиша коментари. За първи път ми е
    .
  • Анита, Герди, вие сте живите гласове на реалността. Винаги във всяко стадо има освен мърша и водачи - хора, които не биха се продали за дребни думи. поклон пред Вас и кръст пред останалите - гъзолизци.
  • Станислав, а репликите на Мисана към Михаил какво са?
    Не може един човек, които говори за извисяване на духа над самата вечност да се държи по този начин. Това извисяване ли е? Или пък до скоро да обяснява едва ли не всяка своя дума какво означава, а в следващия момент да говори, че поезията не трябва да се обяснява, а да въздейства... Това, един път така, другият път иначе, според зависи, какво е?
    Нямам нужда от отговор даже, отговорила съм си отдавна какво е.

    Извинявай, Цветан за репликата в полето ти. Взе правилното решение, няма смисъл да си губиш думите.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...