24 feb 2011, 13:53

Очакване

892 0 6

Не знам дали Вселената за теб тъжи,

но моята отдавна с трепет те очаква.

Да ме потърсиш във прохождащия ден,

да разтопиш вледеното от студ сърце

с ръцете фини и желано-всеотдайни.

Да ме погледнеш с кестенова нежност

и да потъна дълго в твоята безкрайност,

а после във безбрежната ни нощ със теб

да претворим мечтите във реалност ярка

и във хармония с жадуващата ми душа

да ме обичаш с Любовта си безметежна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...