Не знам дали Вселената за теб тъжи,
но моята отдавна с трепет те очаква.
Да ме потърсиш във прохождащия ден,
да разтопиш вледеното от студ сърце
с ръцете фини и желано-всеотдайни.
Да ме погледнеш с кестенова нежност
и да потъна дълго в твоята безкрайност,
а после във безбрежната ни нощ със теб
да претворим мечтите във реалност ярка
и във хармония с жадуващата ми душа
да ме обичаш с Любовта си безметежна!