Бъди ти нежна и лъчиста,

но бъди и напориста,

че моят огън в прах е скрит 

превърнал се в черен антрацит.

Отвън съм аз обгорен,

прекършен дъб от бурята сломен,

от много използван като гориво,

със сърце студено, ала все още живо.

За други раздавах топлина,

а кой сега ще стопли моята душа?

Не ще го стори кибритената клечка или свещ,

ще трябва да ме хвърлиш ти в пещ.

Бъди за мен това огниво,

ще те топля дълго с пламъче красиво.