Очакване
619
0
0
Бъди ти нежна и лъчиста,
но бъди и напориста,
че моят огън в прах е скрит
превърнал се в черен антрацит.
Отвън съм аз обгорен,
прекършен дъб от бурята сломен,
от много използван като гориво,
със сърце студено, ала все още живо.
За други раздавах топлина,
а кой сега ще стопли моята душа?
Не ще го стори кибритената клечка или свещ,
ще трябва да ме хвърлиш ти в пещ.
Бъди за мен това огниво,
ще те топля дълго с пламъче красиво.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Петков Всички права запазени
