13 авг. 2014 г., 20:55

Очакване

620 0 0

Бъди ти нежна и лъчиста,

но бъди и напориста,

че моят огън в прах е скрит 

превърнал се в черен антрацит.

Отвън съм аз обгорен,

прекършен дъб от бурята сломен,

от много използван като гориво,

със сърце студено, ала все още живо.

За други раздавах топлина,

а кой сега ще стопли моята душа?

Не ще го стори кибритената клечка или свещ,

ще трябва да ме хвърлиш ти в пещ.

Бъди за мен това огниво,

ще те топля дълго с пламъче красиво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...