ОЧАКВАНЕ

 Зад тихата леност на звездите,

 зад мекия бриз на мечтите,

 над непокорните, цъфнали светло кокичета -

 там някъде по железни пътеки върви

 моят влак на надеждата.

 Преминаваме гари и прелези,

 носим се срещу нечакани хули

 и обиди пресметнати.

 Наближаваме плавно предела -

 на перона сме,

 а вратите са вече отворени.

 Слизам тихо

 и очите си плътно затворила,

 аз те чакам.

 Ще докоснеш ли с длани косите ми,

 или с влака все още пътуваш,

 за да срещнеш някъде другаде

 в друга песен своето щастие?