22.10.2009 г., 22:15

Очакване

897 0 0

    ОЧАКВАНЕ

 

 Зад тихата леност на звездите,

 зад мекия бриз на мечтите,

 над непокорните, цъфнали светло кокичета -

 там някъде по железни пътеки върви

 моят влак на надеждата.

 Преминаваме гари и прелези,

 носим се срещу нечакани хули

 и обиди пресметнати.

 

 Наближаваме плавно предела -

 на перона сме,

 а вратите са вече отворени.

 Слизам тихо

 и очите си плътно затворила,

 аз те чакам.

 Ще докоснеш ли с длани косите ми,

 или с влака все още пътуваш,

 за да срещнеш някъде другаде

 в друга песен своето щастие?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....