Очакване
Това ми дойде да посветя на обещанието ти, че ще ме посетиш! Написала съм го аматьорски, но ти знаеш, че аз не съм поет, а пиша само това, което ми диктува сърцето!
Очакване
(с много приятелска любов на Петя Божилова)
Аз искам да ме помниш все така -
с енергия и с гривата красива,
а не със страх да хващаш моята ръка
и да не смееш да попиташ "Още ли си жива"!
Не ми носи цветя! Ти знаеш,
че те откъснати, без пръст, са мъртви!
Достатъчни са твойте длани,
да подържат студените ми пръсти!
Ела така, със чантата на рамо,
да срещнем изгрева след тежка нощ
и мойте лястовички, на телта събрани
да питат в хор: Сестрички, спахте ли във кош?
Очаквам те със мъка и тъга,
защото ще се взираш във очите ми!
Ще търсиш там оная топлина
и ще припомняш радоста от дните ни!
Не ще я видиш! Вече не е там!
Далече нейде в небесата отлетя,
а може би е скрита във нощта
и чака, чака да пристигне тя - Смърта!
Ще чака дълго в мрака още,
за да затвори моите очи,
да ми помогне леко да ги склопя,
или пък да ми каже "Не боли!"
Ти силна беше, но не си машина,
на всяко нещо идва края!
Стисни очи! Не се плаши!
Недей плачи, то вече сълзи няма!
Но ти ще си до мен, за сила
да завъртим онази светла лента със завои,
която двете цял живот въртим,
и бяхме с тебе главните герои!
А ти си тръгваш както си дошла!
Не се разплитат нашите ръце
и те не искат да се разделим,
защото чувстват онова,
което двете ще си премълчим!!!!!
Ох, СЕСТРИЦО.... ще отрониш със тъга
и нежно ще притиснеш мойто слабо тяло,
със страх да го не счупиш на мига,
а то все още не е отлетяло!
Но ти не знаеш нещо много важно!
От толкова страдания, я виж,
в метални нижки се е замотало,
и трудно с него можеш да се разделиш!
Недей да плачеш!!!! Твоите сълзи,
не ще отмият болката ми от лицето,
а ще са повод да излея в лист,
че ти си близо, близо до сърцето!
© Елена Нинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Уважаема Елена,
Не знам как попаднах на твоето „Очакване”, то буквално ме разтърси. Трудно е за хора, които не са изпитали подобно нещо да го възприемат, да си го представят, да го съприживеят. Преди 45 дни загубих дъщеря си. Тя се бори 18 години с болест по-страшна на от рака, болест за която на този свят все още няма лечение. Смъртта е нещо отвратително. Не се предавай! Ракът може да бъде победен!
Нека Господ е с теб! Д.Г. -
Елена, Петинка- кафето от мен! И да си знаете- мравчиците са малки, но не са били и никога няма да бъдат жалки. Чакам ви в мравуняка. Сърдечни поздрави
С много Обич!* -
... Две отрудени мравчици жалки.
Две обветрени прелетни птички.
Сякаш тоз зоопарк ни бе малко,
теб и рак те намери, сестричко!!!
Ще се молим далеч да е краят.
Дано чуят ни там, на Небето!
Пък, която превари за Рая,
да си знае-тя черпи кафето!... -
Стихотворението ти е много хубаво, простената ти е скромността, защото тя краси човека! Желая ти успех във всичко! Болката е също пратена от бог, може би отвъд е свят без болка! Най-важни са приятелите и "светлата лента със завои, в която сте били главните герои"!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
