Очакване
Това ми дойде да посветя на обещанието ти, че ще ме посетиш! Написала съм го аматьорски, но ти знаеш, че аз не съм поет, а пиша само това, което ми диктува сърцето!
Очакване
(с много приятелска любов на Петя Божилова)
Аз искам да ме помниш все така -
с енергия и с гривата красива,
а не със страх да хващаш моята ръка
и да не смееш да попиташ "Още ли си жива"!
Не ми носи цветя! Ти знаеш,
че те откъснати, без пръст, са мъртви!
Достатъчни са твойте длани,
да подържат студените ми пръсти!
Ела така, със чантата на рамо,
да срещнем изгрева след тежка нощ
и мойте лястовички, на телта събрани
да питат в хор: Сестрички, спахте ли във кош?
Очаквам те със мъка и тъга,
защото ще се взираш във очите ми!
Ще търсиш там оная топлина
и ще припомняш радоста от дните ни!
Не ще я видиш! Вече не е там!
Далече нейде в небесата отлетя,
а може би е скрита във нощта
и чака, чака да пристигне тя - Смърта!
Ще чака дълго в мрака още,
за да затвори моите очи,
да ми помогне леко да ги склопя,
или пък да ми каже "Не боли!"
Ти силна беше, но не си машина,
на всяко нещо идва края!
Стисни очи! Не се плаши!
Недей плачи, то вече сълзи няма!
Но ти ще си до мен, за сила
да завъртим онази светла лента със завои,
която двете цял живот въртим,
и бяхме с тебе главните герои!
А ти си тръгваш както си дошла!
Не се разплитат нашите ръце
и те не искат да се разделим,
защото чувстват онова,
което двете ще си премълчим!!!!!
Ох, СЕСТРИЦО.... ще отрониш със тъга
и нежно ще притиснеш мойто слабо тяло,
със страх да го не счупиш на мига,
а то все още не е отлетяло!
Но ти не знаеш нещо много важно!
От толкова страдания, я виж,
в метални нижки се е замотало,
и трудно с него можеш да се разделиш!
Недей да плачеш!!!! Твоите сълзи,
не ще отмият болката ми от лицето,
а ще са повод да излея в лист,
че ти си близо, близо до сърцето!
© Елена Нинова All rights reserved.
С много Обич!*
