palenka (П Антонова) palenka (П Антонова)
103 529
30 abr 2019, 12:20

Очакване

540 7 10

Безгласно прехласнат,

щастливо отнесен,

с поглед в безкрая,

в сладка омая,

само вятър издайник

в листата шуми

и една птичка самотна

тъжни трели реди...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    В м.р. - човекът по принцип - вечно очакващ, дори чести и без да знае какво, очакването е надеждата, която ни крепи живи!
    😃до тук по сериозната част!
    а колкото до п(т)ичката - накара ме да го погледна да не би да съм изяла буквата Т😃
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    В очакване времето спира
    и сякаш светът замира,
    само очите
    надеждно се взират!

    На това му се казва "глътнах си езика!"
  • Иржи (Ирина Филипова)
    Иржи (Ирина Филипова)
    Голямо общуване са тия коментари,Пепи...Аз също изчитам всички и се забавлявам,но някога правя гафове,когато не разбера някое съдържание/разбира се има виновни за това-метафорите!/и като направя някакви съчинения...Но такива миниатюрчета не бих могла да напиша.Да ти имам и сравненията-безгласно прехласнат и щастливо отнесен!!...Само китка в ръката му липсва....
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Благодаря ви, плввелче и Гавраиле!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Пепи,как да помогна на птичката?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0