Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.

Аз те чакам, ти ме чакаш,
и вървят си дните еднообразно,
ти ме нямаш, аз те нямам,
а животът чезне безпощадно.

Аз те срещам, ти ме срещаш,
и намираме у другия по нещо свое,
аз те мисля, ти ме мислиш,
и топлота озарява ежедневието мое.

Аз те искам, ти ме искаш,
но физически пространства ни разделят.
Аз ти липсвам, ти ми липсваш,
докато заспивам бавно в призрачна постеля.

Аз те вземам, ти ме вземаш,
и поне за малко празнотата се отдръпва,
аз те имам, ти ме имаш,
и в момент нереален душата сладост вдъхва.

Аз изстивам, ти изстиваш,
мигът бленуван ненадейно отминава,
аз си тръгвам, ти си тръгваш,
и преживяното потъва във забрава.

Аз те чакам, ти ме чакаш,
защо светът тъй лесно хората раздалечава?
И отново аз те търся, ти ме търсиш,
а безмилостно животът продължава.