Очакване
Вървеше той самотен в мрака
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.
А спомените в него се разхождат,
по-нежни и красиви от мига.
Сърцето му болезнено се стяга
и стъпките потъват във ноща.
Разбито е сърцето, а душата празна.
Не виждаше мъжът красивото в света.
Но имаше си мъничко надежда,
да бъде със любимата жена.
Прибра се в своята квартира.
Побутна вяло сивата врата.
Пристъпи... занемял и развълнуван
и взе в прегръдка любовта.
p.s. Стихът беше започнат като коментар под стиха на Кити
" Той я чакаше..."
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.
А спомените в него се разхождат,
по-нежни и красиви от мига.
Сърцето му болезнено се стяга
и стъпките потъват във ноща.
Разбито е сърцето, а душата празна.
Не виждаше мъжът красивото в света.
Но имаше си мъничко надежда,
да бъде със любимата жена.
Прибра се в своята квартира.
Побутна вяло сивата врата.
Пристъпи... занемял и развълнуван
и взе в прегръдка любовта.
p.s. Стихът беше започнат като коментар под стиха на Кити
" Той я чакаше..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
