Романтик (Христо Костов)
403 16193
4 окт. 2006 г., 22:44

Очакване 

  Поэзия
617 0 14
Вървеше той самотен в мрака
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.

А спомените в него се разхождат,
по-нежни и красиви от мига.
Сърцето му болезнено се стяга
и стъпките потъват във ноща.

Разбито е сърцето, а душата празна.
Не виждаше мъжът красивото в света.
Но имаше си мъничко надежда,
да бъде със любимата жена.

Прибра се в своята квартира.
Побутна вяло сивата врата.
Пристъпи... занемял и развълнуван
и взе в прегръдка любовта.

p.s. Стихът беше започнат като коментар под стиха на Кити
         " Той я чакаше..."

© Христо Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??