4 окт. 2006 г., 22:44

Очакване 

  Поэзия
728 0 14
Вървеше той самотен в мрака
и питаше: - Къде сгреших?
Поспря се, мъничко почака
и пак пое по пътя, тих.
А спомените в него се разхождат,
по-нежни и красиви от мига.
Сърцето му болезнено се стяга
и стъпките потъват във ноща.
Разбито е сърцето, а душата празна.
Не виждаше мъжът красивото в света.
Но имаше си мъничко надежда,
да бъде със любимата жена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Все права защищены

Предложения
: ??:??