Очаквах да бъда разбит и съкрушен,

без никакво желание и копнеж,

да не искам да идва утрешният ден

 и да се чувствам във водовъртеж.

Очаквах очите ми да бъдат навлажнени,

да бъда с наведена глава

и чувствата ми уморени

да не търсят допира на чужда ръка.

Очаквах, че слънцето ще изгрее,

но няма да го зърна,

а мракът ще ми се изсмее

и ще ме накара да го прегърна.

Потънал в очакване, разбрах,

че не е нужно да се предадеш

и нещото, което осъзнах -

по-добре ръка на хубавите неща да подадеш.

Животът ще свърши утре или вдруги ден,

но не искам този живот да бъде за мен.

Листата ще паднат, а после отново ще се преродят,

дъждът ще завали, но не е нужно лошите мисли да ни наводнят.

Ако всичко свършваше, както в началото,

тогава едва ли някога щеше да има край,

а щяха топли тръпки да ни побиват по-тялото,

осъзнавайки, че се намираме в един рай.