Трепетно разгърнах с пръсти нежното ухание на моята луна, потънах в облаците гъсти, в мъгла от съзерцание и светлина... Часовете бягат на сребърни колесници, препускат, оставят зад себе си здрач, една по една надеждите заключват с белезници и рисуват болезнено с плач... Очакване, болка, копнеж, бягаме безспирно във кръг... сълзите превърнати в скреж... крием във розов стрък... *** Извади копринената кърпичка, помахай, прости се най-накрая с този блян... от тази малка стая, със спомени пълна, се махай, животът ти в очакване... май е пропилян!