Очакване
Трепетно разгърнах с пръсти
нежното ухание на моята луна,
потънах в облаците гъсти,
в мъгла от съзерцание и светлина...
Часовете бягат на сребърни колесници,
препускат, оставят зад себе си здрач,
една по една надеждите заключват с белезници
и рисуват болезнено с плач...
Очакване, болка, копнеж,
бягаме безспирно във кръг...
сълзите превърнати в скреж...
крием във розов стрък...
***
Извади копринената кърпичка, помахай,
прости се най-накрая с този блян...
от тази малка стая, със спомени пълна, се махай,
животът ти в очакване... май е пропилян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
