Няма значение колко ще чакам,
няма значение колко боли,
душата отлита, не пита, не моли,
иска ли - просто ЛЕТИ!
Усмихни се, огледай
и може да видиш
присмехулните леко
сини очи,
сърцето ти помни
стихийния пламък
влудяващ твоите кафяви очи.
Магия било е,
магия - Да! Спри!
И нека с магия,
сърцето му в тебе,
силно и здраво,
продължи да тупти.
И може би някой ден,
някога, в някой живот,
на ръце ще те носи,
ще пребъдеш ЛЮБОВ.
© Гъсеница Todos los derechos reservados