Очакване за теб

2 mar 2012, 21:09

Poesía » De amor

655 0 1

Ти пак премина като вятър,

помел смъртта на тишината.

Погали всеки сантиметър,

отнемайки му самотата.

Ти пак премина като лятна буря,

помела всяка щипка сивота.

Развя косите, зареди ги с вяра

и за утре да си имат топлина.

Ти пак премина като дъжд пороен,

помел сълзите с облачен памук.

Ах, как обичам да не си спокоен!

Инак няма смисъл да те чакам тук.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.