Очакване за теб
Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря,
помела всяка щипка сивота.
Развя косите, зареди ги с вяра
и за утре да си имат топлина.
Ти пак премина като дъжд пороен,
помел сълзите с облачен памук.
Ах, как обичам да не си спокоен!
Инак няма смисъл да те чакам тук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теодорина Аначкова Todos los derechos reservados
