Очакване за теб
Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря,
помела всяка щипка сивота.
Развя косите, зареди ги с вяра
и за утре да си имат топлина.
Ти пак премина като дъжд пороен,
помел сълзите с облачен памук.
Ах, как обичам да не си спокоен!
Инак няма смисъл да те чакам тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодорина Аначкова Все права защищены
