Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря,
помела всяка щипка сивота.
Развя косите, зареди ги с вяра
и за утре да си имат топлина.
Ти пак премина като дъжд пороен,
помел сълзите с облачен памук.
Ах, как обичам да не си спокоен!
Инак няма смисъл да те чакам тук.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
