tonita75 (Теодорина Аначкова)
29 29
Mar 2, 2012, 9:09 PM

Очакване за теб 

  Poetry » Love
732 0 1

Ти пак премина като вятър,

помел смъртта на тишината.

Погали всеки сантиметър,

отнемайки му  самотата.

 

Ти пак премина като лятна буря,

помела всяка щипка сивота.

Развя косите, зареди ги с вяра

и за утре да си имат топлина.

 

Ти пак премина като дъжд пороен,

помел сълзите с облачен памук.

Ах, как обичам да не си спокоен!

Инак няма смисъл да те чакам тук.

 

© Теодорина Аначкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??