Ти пак премина като вятър,
помел смъртта на тишината.
Погали всеки сантиметър,
отнемайки му самотата.
Ти пак премина като лятна буря,
помела всяка щипка сивота.
Развя косите, зареди ги с вяра
и за утре да си имат топлина.
Ти пак премина като дъжд пороен,
помел сълзите с облачен памук.
Ах, как обичам да не си спокоен!
Инак няма смисъл да те чакам тук.
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
