11 dic 2009, 13:29

Очакването идва

  Poesía
781 0 15

Очакването идва.

Но дали

копнеем за онази светла радост,

която Бог с любов ни подари

или мечтаем мъничко пощада

от грижите

и вечните сплетни,

от битовизма смисъла засмукал...

Очакваме ли Бог да се роди

или това да сме далеч от тука?

Намираме ли в себе си душа,

попила вяра в истинкото чудо

или стремеж към земните неща,

желание да се живее лудо?

С каква надежда внасяме елха

и на върха й слагаме звездата –

напомня ли ни тя за Любовта

или е вкъщи заради децата?

С какви сърца ни сварва утринта?

С какви очи посрещаме зората?

И Кой стои пред нашата врата

да сподели трапезата богата?!

 

Сега е светло даже през нощта –

очакване не става в тъмнината...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прав си, Бароне! Затова и хората с най-големите грехове най-силно усещат любовта на Бог. Благодаря ти, че ме коментираш!
  • Трябва ни мрак, за да усетим истински Светлината, Руми! Поздрав!
  • Белла, всеки път е чест за мен, че си тук. Благодаря!
  • От сърце благодаря!
  • "С каква надежда внасяме елха

    и на върха й слагаме звездата –

    напомня ли ни тя за Любовта

    или е вкъщи заради децата?"
    Много хубав и верен стих!Поздравления!Нека да намериш прекрасни подаръци под елхата -здраве и любов, защото всекиму са нужни!Бъди щастлива!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...