11.12.2009 г., 13:29

Очакването идва

768 0 15

Очакването идва.

Но дали

копнеем за онази светла радост,

която Бог с любов ни подари

или мечтаем мъничко пощада

от грижите

и вечните сплетни,

от битовизма смисъла засмукал...

Очакваме ли Бог да се роди

или това да сме далеч от тука?

Намираме ли в себе си душа,

попила вяра в истинкото чудо

или стремеж към земните неща,

желание да се живее лудо?

С каква надежда внасяме елха

и на върха й слагаме звездата –

напомня ли ни тя за Любовта

или е вкъщи заради децата?

С какви сърца ни сварва утринта?

С какви очи посрещаме зората?

И Кой стои пред нашата врата

да сподели трапезата богата?!

 

Сега е светло даже през нощта –

очакване не става в тъмнината...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Бароне! Затова и хората с най-големите грехове най-силно усещат любовта на Бог. Благодаря ти, че ме коментираш!
  • Трябва ни мрак, за да усетим истински Светлината, Руми! Поздрав!
  • Белла, всеки път е чест за мен, че си тук. Благодаря!
  • От сърце благодаря!
  • "С каква надежда внасяме елха

    и на върха й слагаме звездата –

    напомня ли ни тя за Любовта

    или е вкъщи заради децата?"
    Много хубав и верен стих!Поздравления!Нека да намериш прекрасни подаръци под елхата -здраве и любов, защото всекиму са нужни!Бъди щастлива!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...