След седем минути ти ще си отидеш,
учудващо, тъй както си седим,
недопита чаша вино след тебе ще остане,
недопушена цигара, пръскащa дим.
Образът ти неочаквано ще изчезне,
очаквано създадох го аз,
в съзнанието си кътче нарисувах,
почувствах те без звук, без глас.
Сега за последна минута тебе аз усещам,
сега рисувам по силуета ти мечти,
след седем минути няма да те има,
димът, ще повярвам, че си ти.
Дъждът образа ти ще измие,
сама ще се прибера след час,
за последно прегърнати сме ние,
нали очаквано създадох те аз.
© Луиза Todos los derechos reservados