18 sept 2008, 17:50

Очаквано разсъмване

  Poesía
560 0 4
В ръцете ми догаряше свещта.
А восъкът, накапал дланите,
като че спояваше
по-здраво същността ми.
Незнайно откъде и как,
внезапно появи се вятър.
Хриптеше във нощта,
и полъхът му
опита се да угаси
свещта...
Не можех да го удържа.
Закрих със длани пламъка, за да гори.
Опитвах се да го опазя,
като за последно.
Но в мрака...
Отекнаха нечии стъпки.
Глъхнеха.
Странно.
Наподобяваха пламък.
На свещ.
А моята, със сетния си порив,
упорстваше на вятъра.
Не се поддаваше, гореше.
Сякаш безпристрастна...
Но вятърът.
Ах, този вятър!
Задуха силно.
Пламъкът... угасна.
Тъмно е.
Очаквано разсъмване...
Дали е скоро?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...