Очаквано разсъмване
В ръцете ми догаряше свещта.
А восъкът, накапал дланите,
като че спояваше
по-здраво същността ми.
Незнайно откъде и как,
внезапно появи се вятър.
Хриптеше във нощта,
и полъхът му
опита се да угаси
свещта...
Не можех да го удържа.
Закрих със длани пламъка, за да гори.
Опитвах се да го опазя,
като за последно.
Но в мрака...
Отекнаха нечии стъпки.
Глъхнеха.
Странно.
Наподобяваха пламък.
На свещ.
А моята, със сетния си порив,
упорстваше на вятъра.
Не се поддаваше, гореше.
Сякаш безпристрастна...
Но вятърът.
Ах, този вятър!
Задуха силно.
Пламъкът... угасна.
Тъмно е.
Очаквано разсъмване...
Дали е скоро?!
А восъкът, накапал дланите,
като че спояваше
по-здраво същността ми.
Незнайно откъде и как,
внезапно появи се вятър.
Хриптеше във нощта,
и полъхът му
опита се да угаси
свещта...
Не можех да го удържа.
Закрих със длани пламъка, за да гори.
Опитвах се да го опазя,
като за последно.
Но в мрака...
Отекнаха нечии стъпки.
Глъхнеха.
Странно.
Наподобяваха пламък.
На свещ.
А моята, със сетния си порив,
упорстваше на вятъра.
Не се поддаваше, гореше.
Сякаш безпристрастна...
Но вятърът.
Ах, този вятър!
Задуха силно.
Пламъкът... угасна.
Тъмно е.
Очаквано разсъмване...
Дали е скоро?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
