24 jun 2008, 12:25
Очи
Кротко очите й гаснат пред мен,
храм на сълзите, дом кадифен.
Веждите тъмни бягат над тях,
тръгнах по пътя, бавно се спрях.
Кротко очите й раснат пред мен,
сам сред сълзите, в плен кадифен.
Премеждията стръмни, бягам от тях,
свърнах от пътя, но сам вече бях.
храм на сълзите, дом кадифен.
Веждите тъмни бягат над тях,
тръгнах по пътя, бавно се спрях.
Кротко очите й раснат пред мен,
сам сред сълзите, в плен кадифен.
Премеждията стръмни, бягам от тях,
свърнах от пътя, но сам вече бях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Серафим Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
