Вангел
69 el resultado
Какво сме аз и ти...
Две фигурки цигарен дим
над пепелника
на нощта.
Ти ме гледаш ...
  529 
Разпилян, разхвърлян и разгонен
от вятър лист подгонен.
Свръхестествен, свръхчувствителен и все така наивен,
натопен в грижи, с дъх мастилен.
Да-не, Да-не, Да-не и накрая пак едно голямо нищо, ...
  670 
Докато лежа под звездния купол на нощта
докато дишам
докато събличам дрехите
на мисълта за теб
докато разхождам пръсти ...
  729 
Мастилото на мрака се сгъстява и изсъхва като кръв от стара рана.
Сърцето удря тъпо в тъмното, забравен часовник на ръката на мъртвец.
Нощта въздъхва мразовито и болезнено.
Светлината от тънката част на луната напомня на отблясък по ръба на висящо във въздуха острие.
Небето е ясно и черно, без звезди. ...
  631 
В полумрака на здрача
сам крача и влача
уморени недоволни нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
  963 
Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...
  651 
Разкривени мисли
тичат по тавана
в стаята огряна
от нощна лампа - моята глава.
Търся с пръсти ...
  507 
Не бе
лебед
танцуващ
в капка
небе ...
  730 
Душата ми безплътна
за твоята плът
бленува с нова жажда.
Желанието смътно
отдавна гъделичка мисълта. ...
  777 
Мижав,
угрижен,
раните ближа
с грапав пресъхнал език.
Не стига ...
  600  12 
Гара.
Докара
до края
на моята
стая ...
  568 
Синя мъгла гали тревата.
Рано сутрин редки минувачи - стъпват, глъхнат по гривата на настръхналия изгрев.
Влажните улици разтварят неговата сянка.
Стъпвам.
Локвите обгръщат с нежни пръстени разредените ми крачки. ...
  686 
Черни-черни ръце ближат струните на китарата.
Дъжд. В тъмен час ветрец играе валс със завесата на задимена стаичка.
Подивял, без глас, аз пиша час след час, но все вися на едничка сричка.
Болката се протаква и става тъпа, като удар с празна бутилка в тила.
Две ръце, стискат едно цяло. Времето изтич ...
  733 
Пръсти по пиано,
карам колело без ръце,
вятър в очите,
спускане по склон.
Перо от гълъб ...
  639 
Сърцето побесняло тропа – старият работник в гърдите ми тунел копае.
Тунел. Но за къде ли? - самият той не знае.
Скреж плете със бледа прежда фигурки по мътното стъкло.
Китарата лежи като мъртвец на моето легло.
В ъгъла, където бере прах пердето, капанът чака своя мокър плъх, ...
  539 
И звездите са свалени, и нощите отъмняха
някъде под твойта стряха,
където пеят серенади и луната дреме,
където глупците губят своето време
в опита си да те трогнат, ...
  570 
Късна вечер.
В тъмна доба,
човек без злоба,
към мен се завтече.
Стъпките му покапаха ...
  701 
Дървета,
голи
клони
в небето мътно -
разширени вени, ...
  732 
Дъжд в града.
Лъскав асфалт.
Стари сгради.
Жълта кал.
Вървя и мисля, ...
  637 
На този свят,
освен душата,
всичко реквизит е -
купува се, продава се и губи;
подхвърлил празната визитка, ...
  660 
Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше, ...
  527 
Смехът ти нека да кънти
по уличните калдъръми празни,
да тропа неприлично по врати
и шепне огнени съблазни.
Времето да си лети, ...
  595 
Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
  713 
По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят ...
  555 
През мен полита ято птици,
перата им описват спирала в моето небе.
С разум замгълен в замъглено утро,
вървя по късата пътека, между себе си и вълнолома.
Думи търсят своя път към мен - ...
  821 
Облаци плуват по небето.
С пръсти разрошвам повърхността на тяхното езеро.
По лицето ми плъзва усмивка, след нея побягват искрици към очите ми.
Спокоен съм.
Казват, че хората летят само в сънищата си. Може би и сега сънувам. Белият чаршаф се пери като окъпан в сняг петел зад мен, раздиплен от вятъра ...
  914 
Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...
  916 
Есента настъпи,
дъжд и стъпки,
хладни тръпки
и мирисът на влага.
Октомври е безкраен, ...
  514 
На простора пред мен мисли съм провесил
и очите ми закриват за света,
една след друга падат капките
и съхне мисълта,
гъделичкана от вятъра - ...
  654 
В полумрака на здрача
сам крача и влача
отегнали от умора нозе.
И кого ще намеря
под фенери, изпрели ...
  943 
Стихове плете,
скрит зад празното шише,
поет се пише,
а от другите краде.
Строфа след строфа ...
  545 
Порядъчен безпорядък царуваше в душата ми тогава. С тенекиена корона и дървен жезъл, пред моето объркване език оплезил, той - хаосът - преглъщаше тежко, тежките мисли и се давеше пиянски в тихите води на моите мечти.
Но ти дойде, светъл ден, със зари от пурпурен лазур; ти дойде и аз бях променен, на ...
  685 
Главата ми - таван.
Горе на тавана - шум.
Трупове трополят.
Труповете на мислите.
Новите влачат старите ...
  594 
Една искра
умря
в нощта.
Заспа градът,
запя в нощта ...
  616 
Пепел - пепелява
вятърът раздухва,
песен е запяла
самодива - светла влъхва.
Шепот - зашепняла ...
  818 
Тихо с виола
стене на стола
красотата присвита,
чародейна и скрита.
Виждам в ума си ...
  909  13 
Кротко очите й гаснат пред мен,
храм на сълзите, дом кадифен.
Веждите тъмни бягат над тях,
тръгнах по пътя, бавно се спрях.
Кротко очите й раснат пред мен, ...
  581 
Очите ти (тез банални очи, толкова пъти възпяни)
са пълни със светлина и лъчите в тях са разляни,
открити и ясни, кадифено прекрасни.
Устните (сякаш нещо ново може да се каже),
като че ангел целунал ги е, да покаже ...
  644 
Панелени стени дебели
пропускат влага и топло само.
В тях плъхове, зиме и лято,
надбягват се, рамо до рамо.
Панелени стени студени, ...
  645 
Бях на бала на 12 "Д"
и едно момиче изгуби си шала.
Точно след бала, в студа на нощта,
това момиче оголи шия - фина и бяла,
и луната над нея, още по-бяла, ...
  587 
Propuestas
: ??:??