Очи

9 dic 2010, 9:32

Poesía » Versos blancos

1006 0 0

Лунатик-так
Лунатик-так
Огромното светло студено кълбо се е
оцъклило сред ясното небе.
Часовникът забива с ударите си пирони
в омекналия ми череп.
Лунатик-так
Лунатик-так
Разложеното сред безредните завивки тяло
изостря своята готовност.
Нервни трепети вещаят събуждането.
И пак прорязващата хладна топка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Очи

Искате да прочетете повече?

Propuestas