Очи
537
0
0
Очи
Веднъж ли бе когато
аз чувствах твоята ръка.
Галеха ме две очи богато
топяха моята тъга.
И от мига на нежна ласка
чак до тихото" прости"
горяха нощните покои,
но тихо тръгваше си ти.
Пак тез очи с небесния воал
събуждат спомени и зов.
Ти едва ли би разбрал:
Жадувам твоята любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
