Очи

                                                               Очи

Веднъж ли бе когато

аз чувствах твоята ръка.

Галеха ме две очи богато

топяха моята тъга.

И от мига на нежна ласка

чак до тихото" прости"

горяха нощните покои,

но тихо тръгваше си ти.

Пак тез очи с небесния воал

събуждат спомени и зов.

Ти едва ли би разбрал:

Жадувам твоята любов.