Очи
538
0
0
Очи
Веднъж ли бе когато
аз чувствах твоята ръка.
Галеха ме две очи богато
топяха моята тъга.
И от мига на нежна ласка
чак до тихото" прости"
горяха нощните покои,
но тихо тръгваше си ти.
Пак тез очи с небесния воал
събуждат спомени и зов.
Ти едва ли би разбрал:
Жадувам твоята любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
