5 nov 2009, 0:42

Очи красиви

  Poesía
946 0 1

                  Очи красиви... о, вий, очи красиви,

                  знаете ли за ваш'та красота,

                  знаете ли, че във дните сиви,

                  отдалеко грее ваш'та доброта.

                                                                                                                                                                                      

                  Колко прелест има, мили Боже,

                  колко крехка чистота...

                  пречистваща с каквото може,

                  натъжена всяка нечия душа.

 

                  Каква е таз' магия нелечима,

                  тази жар и буен пламък...

                  горящ дори в най-снежна зима...

                  зампламтяващ мъртъв камък.

 

                  Блажена да е ваш'та красота -

                  тя винаги ще бъде млада

                  и кой ви срещне нявга по света,

                  мигом ще издъхне от наслада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Паунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Блажена да е ваш'та красота -
    тя винаги ще бъде млада..." - Прелестно!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...