Очи на Любовта
Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам.
Ослепял за прекрасния свят.
Няма никой, кого да попитам,
аз живял ли съм някога млад.
По пътеката прашна е сиво.
Сиви хора със сиви мечти.
Само камъни, падаш "красиво"
под хомота на сивите дни.
Но докосна ме нежно ветрецът.
Заваля оная чистият дъжд.
И прогледна по чудо слепецът.
Светлината дойде отведнъж.
Вече няма го тленното тяло.
Онзи страх, който носи смъртта.
Любовта беше ново начало.
Ти прегърнал си с друг радостта.
А очите и, Господи, те са красиви.
Чудна бездна с безбройни звезди.
В тях душите политат щастливи.
Просто Слънцето мрака изтри.
Даже аз да си тръгна от тука,
ще остана във тези очи.
Не сълза, не искрицата мъка.
Любовта ти, която дари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гедеон Todos los derechos reservados
