Очи на Любовта
Ален мак сред ожъната нива.
Бели облаци в синьо небе.
Кон с развята от вятъра грива
и усмивка на малко дете.
Вече много години се скитам.
Ослепял за прекрасния свят.
Няма никой, кого да попитам,
аз живял ли съм някога млад.
По пътеката прашна е сиво.
Сиви хора със сиви мечти.
Само камъни, падаш "красиво"
под хомота на сивите дни.
Но докосна ме нежно ветрецът.
Заваля оная чистият дъжд.
И прогледна по чудо слепецът.
Светлината дойде отведнъж.
Вече няма го тленното тяло.
Онзи страх, който носи смъртта.
Любовта беше ново начало.
Ти прегърнал си с друг радостта.
А очите и, Господи, те са красиви.
Чудна бездна с безбройни звезди.
В тях душите политат щастливи.
Просто Слънцето мрака изтри.
Даже аз да си тръгна от тука,
ще остана във тези очи.
Не сълза, не искрицата мъка.
Любовта ти, която дари.
© Гедеон All rights reserved.
