30 ene 2007, 23:50

Очи в очи

  Poesía
985 0 2

Погледнах към теб с умора,

погледнах с очи, които те молят,

кажи ми и ти, че днес е време за сбогом,

не лъжи, че всеки отива в своя дом,

страха от раздялата не мога да скрия,

затова сълзите си с алкохол отивам да убия.

Налей ми чаша до дъно да изпия,

дай ми песен за душата да изпея.

Не кради усмивки от лицето ми насила,

да кажа “не”, на теб как още не съм открила.

Съдбовната нощ, без жал и без мощ

остави ме насред мъката сама да пия,

но не от чаша, сълзите от устните продължавам да трия.

Прости ми, обичам те,

Но знам предпочиташ от теб пак да го скрия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и аз смятам,че любовта не се забравя,особено когато е първа...мерси
  • Много тъжен стих!
    Не мисля,че алкохола би помогнал да забравиш...
    Истинската и дълбока обич трудно се забравя,ако изобщо това е възможно....
    Но ти не унивай!
    Поздрав за стиха мила и 6!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...