30 янв. 2007 г., 23:50

Очи в очи

983 0 2

Погледнах към теб с умора,

погледнах с очи, които те молят,

кажи ми и ти, че днес е време за сбогом,

не лъжи, че всеки отива в своя дом,

страха от раздялата не мога да скрия,

затова сълзите си с алкохол отивам да убия.

Налей ми чаша до дъно да изпия,

дай ми песен за душата да изпея.

Не кради усмивки от лицето ми насила,

да кажа “не”, на теб как още не съм открила.

Съдбовната нощ, без жал и без мощ

остави ме насред мъката сама да пия,

но не от чаша, сълзите от устните продължавам да трия.

Прости ми, обичам те,

Но знам предпочиташ от теб пак да го скрия.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и аз смятам,че любовта не се забравя,особено когато е първа...мерси
  • Много тъжен стих!
    Не мисля,че алкохола би помогнал да забравиш...
    Истинската и дълбока обич трудно се забравя,ако изобщо това е възможно....
    Но ти не унивай!
    Поздрав за стиха мила и 6!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...