Jan 30, 2007, 11:50 PM

Очи в очи

  Poetry
988 0 2

Погледнах към теб с умора,

погледнах с очи, които те молят,

кажи ми и ти, че днес е време за сбогом,

не лъжи, че всеки отива в своя дом,

страха от раздялата не мога да скрия,

затова сълзите си с алкохол отивам да убия.

Налей ми чаша до дъно да изпия,

дай ми песен за душата да изпея.

Не кради усмивки от лицето ми насила,

да кажа “не”, на теб как още не съм открила.

Съдбовната нощ, без жал и без мощ

остави ме насред мъката сама да пия,

но не от чаша, сълзите от устните продължавам да трия.

Прости ми, обичам те,

Но знам предпочиташ от теб пак да го скрия.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • и аз смятам,че любовта не се забравя,особено когато е първа...мерси
  • Много тъжен стих!
    Не мисля,че алкохола би помогнал да забравиш...
    Истинската и дълбока обич трудно се забравя,ако изобщо това е възможно....
    Но ти не унивай!
    Поздрав за стиха мила и 6!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...