veesii70 (Веселка Стойнева) veesii70 (Веселка Стойнева)
36 419
27 feb 2022, 19:04

Очи в очи...

839 0 5

Понякога нечакано поглеждаш

Смъртта очи в очи,

за да ти каже нещо за живота,

когато Радостта мълчи...

За да го видиш по-добре

и за да можеш

да вкусиш от росата на Страха

и да потърсиш скрития си огън

в огнището на старата мечта.

За да откриеш в пепелта на болката

въглена жив на изгорялата си свобода.

Понякога по-дълъг и по-шарен е животът,

щом Истината си видял,

когато гледал си

очи в очи Смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Благодаря!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Животът ни дава своите уроци, но ние трудно ги разчитаме, или улисани в дребни неща, не забелязваме колко бързо си отива! Хареса ми, Веселка!
  • РосиДимова (Росица Димова)
    РосиДимова (Росица Димова)
    Човек няма много време на земята, но трудно го осъзнава, докато не се срещне със Смъртта или Съдбата! Тогава тлеещите въглени се превръщат в огън. Хареса ми!
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Благодаря!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Понякога нечакано поглеждаш
    Смъртта очи в очи,
    за да ти каже нещо за живота,."

    Да, понякога оценяваме живота
    след като смъртта е вилняла
    в хармана му... И винаги късно...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0