Очи в очи...

Поэзия » Философская

820 0 5

Понякога нечакано поглеждаш

Смъртта очи в очи,

за да ти каже нещо за живота,

когато Радостта мълчи...

За да го видиш по-добре

и за да можеш

да вкусиш от росата на Страха

и да потърсиш скрития си огън

в огнището на старата мечта.

За да откриеш в пепелта на болката

въглена жив на изгорялата си свобода.

Понякога по-дълъг и по-шарен е животът,

щом Истината си видял,

когато гледал си

очи в очи Смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2022-07-30T19:31:03+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Животът ни дава своите уроци, но ние трудно ги разчитаме, или улисани в дребни неща, не забелязваме колко бързо си отива! Хареса ми, Веселка!

2022-05-13T14:55:40+03:00
РосиДимова (Росица Димова)

Човек няма много време на земята, но трудно го осъзнава, докато не се срещне със Смъртта или Съдбата! Тогава тлеещите въглени се превръщат в огън. Хареса ми!

2022-03-02T16:27:04+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Благодаря!

2022-02-28T15:36:56+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Понякога нечакано поглеждаш
Смъртта очи в очи,
за да ти каже нещо за живота,."

Да, понякога оценяваме живота
след като смъртта е вилняла
в хармана му... И винаги късно...

2022-02-27T20:52:56+02:00