1 dic 2010, 14:30

Очите

  Poesía » Otra
1.3K 0 3

 

 

Очите, те всъщност много издават,

когато се вгледаш без капчица страх…

Пламтящи, студени, тия, дето прощават,

зелени, кафяви, с намек за грях…

Очите говорят, когато не питаш,

спреш ли да молиш, когато мълчиш…

Очите, и слепи, очите на скитник

не лъжат, не мамят, когато боли…

А щом те погледнат, преди да си тръгнеш,

щом думите пъдят, а тишината кънти,

когато мълчиш си, а щом се обърнеш,

в тях греят прикрито малки сълзи.

Години аз търсех в очите на дявол

малки искрици, капка любов,

а когато си тръгнах,

там останаха само

две думи последни в стоманен обков…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...