Очите
Очите, те всъщност много издават,
когато се вгледаш без капчица страх…
Пламтящи, студени, тия, дето прощават,
зелени, кафяви, с намек за грях…
Очите говорят, когато не питаш,
спреш ли да молиш, когато мълчиш…
Очите, и слепи, очите на скитник
не лъжат, не мамят, когато боли…
А щом те погледнат, преди да си тръгнеш,
щом думите пъдят, а тишината кънти,
когато мълчиш си, а щом се обърнеш,
в тях греят прикрито малки сълзи.
…
Години аз търсех в очите на дявол
малки искрици, капка любов,
а когато си тръгнах,
там останаха само
две думи последни в стоманен обков…
© Десислава Танева All rights reserved.
