Очите, дето...
До болка романтична съм, а ти не си
от тези, дето лесно се обичат.
Любовта за теб е мост към две очи,
единствено когато виждаш смисъла.
До крайност се раздавам, ти пък не...
(По-важните неща прииждат с времето).
Но погледни как плаче умореното море,
когато сякаш се разкъсва в тебе.
И странен си, но очите ти говорят.
Нима не искаш понякога да си дете?
Очите ти са към душата ти прозорец,
чийто пристан все при мен зове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
