Очите, дето...
До болка романтична съм, а ти не си
от тези, дето лесно се обичат.
Любовта за теб е мост към две очи,
единствено когато виждаш смисъла.
До крайност се раздавам, ти пък не...
(По-важните неща прииждат с времето).
Но погледни как плаче умореното море,
когато сякаш се разкъсва в тебе.
И странен си, но очите ти говорят.
Нима не искаш понякога да си дете?
Очите ти са към душата ти прозорец,
чийто пристан все при мен зове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
