Очите ѝ...

Очите ѝ бяха студени -

безкрайни и смели -

кафяво-зелени, красиви очи.

Следяха през мен, заслепени,

своето щастие,

своя Принц.

Очите ѝ бяха студени.

Исках да попитам

какво, все пак, среща погледът ѝ,

когато преминава през мен

и си помислих, че отговорът

ще направи очите ѝ топли -

безкрайни, засмени.

Исках да я попитам,

но не биваше да отклонявам

вниманието ѝ:

Принцът плачеше.

Очите ѝ бяха студени.