Очите ѝ...
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие,
своя Принц.
Очите ѝ бяха студени.
Исках да попитам
какво, все пак, среща погледът ѝ,
когато преминава през мен
и си помислих, че отговорът
ще направи очите ѝ топли -
безкрайни, засмени.
Исках да я попитам,
но не биваше да отклонявам
вниманието ѝ:
Принцът плачеше.
Очите ѝ бяха студени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени
