29 abr 2008, 23:20

Очите й...

  Poesía » Otra
2.7K 0 22
 

В очите й издишваха стрели...

Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.

В очите се разбиваха скали...

тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!Много!
    Поздрав!
  • Стихът ти не е страшен, мила, а Истински и актуален! Не спирай да пишеш, можеш го!!!

    П.П. Нека в балната нощ очите ТИ да издишват Щастие, а усмивката ти да заслепи всички останали! Прегръщам те, Люсинка
  • Различен, но хубав стих!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви!! Този стих е малко страшничък, но е нещо определено различно от всичко досега.
  • Интересен стих!Люси, желая ти много щастие!Успех!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...