В очите й издишваха стрели...
Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.
В очите се разбиваха скали...
тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.
© Любослава Todos los derechos reservados
Поздрав!