29 abr 2008, 23:20

Очите й...

Poesía » Otra

2.7K 0 22

В очите й издишваха стрели...

Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.

В очите се разбиваха скали...

тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lips_of_angels (Ем)

Много ми хареса!Много!
Поздрав!

2008-05-26T19:33:11+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Стихът ти не е страшен, мила, а Истински и актуален! Не спирай да пишеш, можеш го!!!

П.П. Нека в балната нощ очите ТИ да издишват Щастие, а усмивката ти да заслепи всички останали! Прегръщам те, Люсинка

2008-05-22T23:56:40+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Различен, но хубав стих!
Прегръщам те!

2008-05-17T10:34:53+03:00
Сентполия (Любослава)

Благодаря ви!! Този стих е малко страшничък, но е нещо определено различно от всичко досега.

2008-05-15T11:58:58+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Интересен стих!Люси, желая ти много щастие!Успех!

2008-05-15T09:24:54+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0