29.04.2008 г., 23:20 ч.
Очите й...
В очите й издишваха стрели...
Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.
В очите се разбиваха скали...
тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.
Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.
В очите се разбиваха скали...
тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Любослава Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
