29.04.2008 г., 23:20

Очите й...

2.7K 0 22
 

В очите й издишваха стрели...

Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.

В очите се разбиваха скали...

тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса!Много!
    Поздрав!
  • Стихът ти не е страшен, мила, а Истински и актуален! Не спирай да пишеш, можеш го!!!

    П.П. Нека в балната нощ очите ТИ да издишват Щастие, а усмивката ти да заслепи всички останали! Прегръщам те, Люсинка
  • Различен, но хубав стих!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви!! Този стих е малко страшничък, но е нещо определено различно от всичко досега.
  • Интересен стих!Люси, желая ти много щастие!Успех!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...