29 апр. 2008 г., 23:20

Очите й...

2.7K 0 22
 

В очите й издишваха стрели...

Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.

В очите се разбиваха скали...

тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Много!
    Поздрав!
  • Стихът ти не е страшен, мила, а Истински и актуален! Не спирай да пишеш, можеш го!!!

    П.П. Нека в балната нощ очите ТИ да издишват Щастие, а усмивката ти да заслепи всички останали! Прегръщам те, Люсинка
  • Различен, но хубав стих!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви!! Този стих е малко страшничък, но е нещо определено различно от всичко досега.
  • Интересен стих!Люси, желая ти много щастие!Успех!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...