29 апр. 2008 г., 23:20

Очите й...

2.7K 0 22
 

В очите й издишваха стрели...

Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.

В очите се разбиваха скали...

тъй трудно неизбежни, но витални.
В тях отдавна нямаше сълзИ,
бивша пролет на победите фатални.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса!Много!
    Поздрав!
  • Стихът ти не е страшен, мила, а Истински и актуален! Не спирай да пишеш, можеш го!!!

    П.П. Нека в балната нощ очите ТИ да издишват Щастие, а усмивката ти да заслепи всички останали! Прегръщам те, Люсинка
  • Различен, но хубав стих!
    Прегръщам те!
  • Благодаря ви!! Този стих е малко страшничък, но е нещо определено различно от всичко досега.
  • Интересен стих!Люси, желая ти много щастие!Успех!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....